Инициатива на Институт за пазарна икономика
Както вече коментирахме, изравнителната субсидия от държавния бюджет към общините през 2024 г. почти не расте в сравнение с предходната година. Същото важи и за целевата субсидия за капиталови разходи, която остава на същото ниво– 426,31 млн. лв., след като през 2023 г. размерът ѝ се увеличи с цели 43% спрямо 2022 година.
Бюджет 2024 г. предвижда изравнителни субсидии за общините на обща стойност 410 млн. лв. , или едва 1,49% повече спрямо миналата година – над четири пъти по-нисък годишен ръст спрямо 2023 г. Това показват данните за изравнителната субсидия за тази година, на които се спираме днес в поредицата „265 истории за икономика“.
От повече от десет години ИПИ събира данни от 265-те общини у нас за нивата на ключови местни данъци и изчислява индекс на местната данъчна тежест, който илюстрира до каква степен бизнесите в различните общини са обременени с данъци.
Информационните системи за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз в България (ИСУН и ИСУН 2020) предоставят данни за изплатените суми по европейски програми за страната, включително по области и по общини. ИПИ прави това набюдение ежегодно в рамките на изследването “Регионални профили: показатели за развитие”, отчитайки сравнително голямото значение на европейските средства за финансиране на публичните инвестиционни проекти, подобряващи физическата и социалната инфраструктура по места.
На поредното външно оценяване след седми клас разликите между постиженията на изпитите по български език и математика се свиват. Въпреки това обаче разликите между отделните региони остават, като все по-ясно се оформят клъстери с ниски средни оценки.
На пръв поглед резултатите от последното издание на зрелостните изпити изглеждат окуражаващо – средните оценки вървят нагоре, a общините със средна оценка „слаб“ намаляват. Повод за притеснение обаче e постоянният спад на броя на учениците, които се явяват на изпита по математика – те вече са под 3% от всички зрелостници, въпреки ключовата важност на дисциплината за все повече работни позиции на пазара на труда.
Секторът на възобновяемата енергия у нас се развива изключително бързо в последните години. Ето защо е полезно да се разгледа как изглежда този растеж на регионално ниво, затова и тази седмица в поредицата „265 истории за икономика“ обръщаме поглед към данните за инсталираните ВЕИ мощности у нас по общини.
В рамките на инициативата за разпространение, визуализация и анализ на общински данни „265 истории за икономика“, Институт за пазарна икономика (ИПИ) обнови индивидуалните профили на всички 265 общини в България. Общинските профили са нова функционалност на специализираната страница на ИПИ, която бе въведена през 2023 г. и която позволява да се види как дадена община се представя на фона на останалите според 30 ключови индикатора, разпределени в шест категории – икономика и инвестиции, пазар на труда, местни финанси, демография, здравеопазване и образование.
В този анализ обръщаме поглед към регионалните данни за броя лекари и легла в болниците, стъпвайки върху данни, предоставени от НСИ. Тези индикатори ни дават обща представа за нивото на достъп до здравни услуги по общини, както и за регионалните различия в това отношение.
Тази седмица в поредицата „265 истории за икономика“ разглеждаме разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) на общинско ниво. Данните са предоставени от НСИ и се отнасят за 2022 г.
След като миналата седмица разгледахме данните за общинските приходи, днес в поредицата „265 истории за икономика“ се спираме на разходите на общините за 2023 г. Данните са взети от сайта на Министерството на финансите и включват всички общински разходи – както за делегирани, така и за местни дейности.
Тази седмица в поредицата „265 истории за икономика“ разглеждаме данните за общинските приходи през 2023 г. По-конкретно, спираме се на собствените приходи, описани в чл. 45, ал. 1, т.1 от Закона за публичните финанси, като това включва средства от местни данъци и такси, общински услуги, разпореждане с общинска собственост, глоби, лихви и неустойки и помощи и дарения, както и концесии. Източник на данните е Министерството на финансите.
Изминалата година се характеризира с позитивна динамика на демографското поле – за поредна година страната има положителен миграционен баланс, а естественият прираст влезе в своите пред-пандемични рамки, макар и да остава силно негативен. Прегледът на данните на ниво община сочи, че обръщането на миграцията засяга почти цялата територия на страната, а големите градове като цяло успяват да увеличат населението си.
Дебатът около достъпа до детски градини, който е сред основните проблеми на местната власт в големите градове най-често се съсредоточава върху броя места в тях. Това поставя решенията най-вече в полето на строеж на нови сгради в най-зле осигурените райони. Не по-малко важни са обаче човешките ресурси в предучилищното образование – ако има сгради, но липсват преподаватели, няма да има и детска градина. По тази причина, след като разгледахме разпределението и достъпността на местата в детските заведения, днес се спираме по-подробно на преподавателите.
Тази седмица бяха обявени свободните места в детските градини в Столична община – с няколкостотин повече от миналата година. Прегледът на данните за достъпността на детските заведения обаче сочи, че не само в София, но в повечето големи градове въпреки политическите обещания и ударното строене на нови сгради тази услуга остава недостижима за мнозина.
В цели 224 общини през 2022 г. общественият сектор осигурява по-висока средна заплата от частния, въпреки догонването на национално ниво през последните години. Още повече, в 42 общини той създава повече от половината заетост. Това свива конкуренцията, състоянието на пазара на труда и потенциала за растеж и частни инвестиции в много общини.
През 2023 година в 22 общини – с две повече в сравнение с 2022 година – няма аптека –. В още 42 общини пък има само една. Общият брой на аптеките за 2023 година слабо намалява до 3252 (от 3296 през предходната година) по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Разположението им продължава да е концентрирано в големите общини и големите населени места – в София те са 725, в Пловдив – 219 и във Варна – 181. Общините без аптека са едни от най-малките в страната и в тях достъпът до лекарства остава силно ограничен – това са например Трекляно, Антоново.
През 2022 г. общото оживление на регионалните икономики след ковид пандемията намира отражение и в значително нарастване на износа. И по този показател малки общини със силна преработваща промишленост се класират на челните места, но значителен ръст има и в някои големи градове – най-отчетливо в столицата и в Русе.
И през 2022 г. възстановяването на регионалните пазари на труда е неравномерно, като в над 2/3 от общините броят на наетите остава под рекордните нива от 2019 г. Най-сериозни забавяния се виждат в общините с фокус на локалната икономика в туризма и в тези с най-значителни демографски проблеми, докато индустриалните региони най-бързо успяват да създават нови работни места.
На фона на свитото предлагане и голямо търсене на труд, всеки потенциален работник е важен за развитието на българската икономика. Владеенето на български език – поне на най-базово ниво – е сред основните изисквания за активирането на останалите извън пазара на труда хора и ограмотяването им следва да е важна политическа цел. За да бъде постигната тя обаче е необходимо първо да е ясно накъде трябва да бъдат насочени усилията. Събраните с преброяването на населението данни[1] позволяват оценката на разпределението на неграмотните както по общини, така и в различните възрастови групи.
Инициативата на Института за пазарна икономика (ИПИ) за разпространение, визуализация и анализ на общински данни – „265 истории за икономика” (www.265obshtini.bg), навлиза в своята пета година. Усилието на ИПИ е подкрепено[1] от водещи български компании, като цели да повиши знанието и разбирането за развитието на 265-те общини в България. Огромният интерес към публикуваните интерактивни карти на „265 истории за икономика“ превърнаха инициативата в единствения редовен и актуален източник на данни, анализи и коментари за общинското развитие, базирано на данни от официални източници.
Данните от преброяването на населението показват, че делът на хората с висше образование в страната на 7 и повече години нараства от 19,6% през 2011 г. до 25,5% през 2021 г. Броят на хората, които имат висше образование, се е увеличил от 1 349 хил. на 1 560 хил., тоест с 211 хил. души на фона на рекорден спад на населението между двете преброявания. Данните ясно показват, че образователната структура на населението се подобрява, но за да е пълно разбирането ни за обхвата на висшето образование проследяваме дела на висшистите в всяка от отделните възрастови групи.
Бързото възстановяване на регионалните икономики след периода на локдауните и високата несигурност е подкрепен и от повишаване на равнищата нa чуждестранни инвестиции в 265-те общини на страната. В настоящия текст разглеждаме разпределението на чуждестранните инвестиции с натрупване към края на годината за 2022[1] г. Важно е да се отбележи, че тези данни представят пълния обем на чуждите инвестиции с натрупване към края на годината, а не само инвестиционните потоци през конкретната година.
През 2021 г. ръстът на общинските икономики на фона на възстановяването от ковид пандемията беше силно неравномерен и съсредоточен в регионите, в които туризмът и земеделието играят водеща роля. През 2022 г. вече наблюдаваме почти повсеместен растеж, а общините с намаления на добавената стойност на годишна база са единици.
Обсъжданията на тазгодишния бюджет поставиха на преден план местните данъци – както заради изборите миналия месец, така и заради предложението за обновяване на данъчните оценки на недвижимите имоти, замръзнали към края на по-предишното десетилетие. Всички данъчни промени обаче трябва да взимат предвид ефекта върху събираемостта – колкото по-висок е един данък, толкова по-малко хора искат (или са в състояние) да го плащат. По тази причина разглеждаме събираемостта на месните данъци в 265-те общини на страната.
Преброяването, проведено през 2021 г. установи, че трудовата миграция през границите на общините се е засилила много през последното десетилетие и вече над ½ милион души пътуват всеки ден до работно място в съседна община. Важно е да проследим причините за тази миграция. Едната възможност е липсата на (подходящи) работни места в градовете и селата, където живеят работниците. Мотивът, който ще разгледаме днес обаче е търсенето на по-добри възнаграждения. Анализът на насочеността на трудовата миграция и ефектът ѝ върху заплатите на заетите сочи, че тя води до повишение на заплатите на работещите
След като миналата седмица ви представихме данните за дължината на републиканската пътна мрежа и различните класове пътища по общини, днес се спираме на състоянието на пътната настилка на републиканските пътища. Данните отново са предоставени от Агенция „Пътна инфраструктура“ и покриват четири категории за състояние на настилката – добро (с повреди по настилката под 10%), средно (с повреди по настилките от 10% до 30%) и лошо (с повреди по настилките на повече от 30%) и без настилка. Те на практика разкриват кои общини АПИ приоритизира при поддръжката на републиканската мрежа и кои пътища биват
Темата за броя и разположението на лечебните заведения за болнична помощ на територията на страната вълнува обществото през последния месец покрай изработването на регионалните здравни карти съгласно методиката, одобрена от здравния министър в края на август 2023 година. България разполага с гъста мрежа от болници – общо 341, като в тях се включват държавни, общински и частни лечебни заведения. Днес представяме разположението на публичните (държавно и общински) болници на територията на общините в България.
Тази седмица в поредицата „265 истории за икономика“ обръщаме поглед към републиканската пътна мрежа. Данните са предоставени от Агенция „Пътна инфраструктура“, която финансира изграждането, поддръжката и ремонтите на републиканските пътища. Те описват дължината на мрежата през 2022 г., както и на отделните видове пътища, като не включват общинските пътища, които се стопанисват от отделните общини.
След като разгледахме промените в плодовитостта и постепенното подобрение, днес се спираме по-подробно на разпределението на коефициента на раждаемост в 265-те общини в страната.
След като през миналата седмица ви представихме данните за целевата субсидия за капиталови разходи за общините през 2023 г., днес в поредицата „265 истории за икономика“ разглеждаме изравнителната субсидия. Целта на този трансфер от централния бюджет е да компенсира големите разлики в собствените приходи на отделните общини. Ето защо достъп до този ресурс имат само общините, чиито данъчни постъпления на човек от населението са под 120% от средните данъчни постъпления на човек за страната към края на 2021 г.
Днес в поредицата „265 истории за икономика“ ви представяме данните за целевата субсидия за капиталови разходи за 2023 г. Субсидията е трансфер от централния бюджет към всяка община, предназначен за финансиране на различни инвестиционни проекти.
Тази седмица на „265 истории за икономика“ се спираме на резултатите от Националното външно оценяване след 7 клас. Прегледът на данните от тазгодишното външно оценяване потвърждава за пореден път голямата разлика между постиженията на учениците по български език и математика.
Един от многото начини да се оцени качеството на здравеопазването на местно ниво е да се сравни достъпът до медицински лица и болнични места в общините. Тази седмица в поредицата „265 истории за икономика“ обръщаме поглед към данните на НСИ за броя лекари и легла в лечебните заведения във всяка община през 2022 г. както и динамиката им през предходните пет години.
След като представихме общините, които привличат най-много ежедневна трудова миграция, днес разглеждаме особеностите на обратната страна на този процес – онези, които отдават най-много работници на съседни общини. Това са най-често по-малки общини, разположени в близост до големите градски центрове, които предлагат най-конкурентно заплащане и най-добри условия на трудовия пазар.
Тази седмица в поредицата „265 истории за икономика“ ви представяме информация за инсталираните ВЕИ мощности у нас на общинско ниво към 16 август 2023 г. Източник на данните е Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), която публикува подробна информация за конкретни ВЕИ обекти, тяхната локация и дата на въвеждане в експлоатация, както и агрегирани данни по видове ВЕИ мощности.
Икономическите процеси често прескачат административните граници на области и общини. И докато предприятията са по-слабо мобилни, то работниците често се движат от едно място на друго, в търсене на най-добрите и високоплатени работни места. В настоящата статия ще разгледаме общините, които привличат най-много ежедневни трудови мигранти, което практически показва и кои са най-високо развитите и желани трудови пазари в страната.
Сред важните показатели, за които Преброяването от 2021 г. ни предоставя информация, са размерът и делът на работоспособното население във всяка община. НСИ дефинира трудоспособната възраст като диапазона от 16 години до текущата нормативно определена възраст за пенсиониране на масовата категория труд – 61 години и 8 месеца за жени и 64 години и 4 месеца за мъже през 2021 г. Показателят е важен, защото отразява до голяма степен потенциала на всеки регион да генерира растеж и да привлича инвестиции.
Прегледът на базите данни в Информационните системи за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН и ИСУН 2020) позволява проследяване и сравнение на изплатените суми по европейски програми и по общини.
Нова функционалност на страницата „265 ИСТОРИИ ЗА ИКОНОМИКА“ за пръв път позволява да се представят набор от данни за всички общини в България
Във връзка с изследването „Регионални профили: показатели за развитие“, всяка година ИПИ събира информация за ставките на няколко ключови местни данъка чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). На база на тези данни Институтът изчислява индекс на местната данъчна тежест, който позволява да се види къде местните данъци са най-високи и къде най-ниски. Ще отбележим, че размерът на събраните местни приходи и делът им спрямо общите постъпления в общинския бюджет са важни показатели за определяне на финансовата самостоятелност на общините. Нивото на събираемост на местните
За поредна година проследяваме разпределението и резултатите от зрелостните изпити на общинско ниво. Учебната 2022/23 г. до голяма степен повтаря случилото се миналата – средните оценки на задължителната матура по БЕЛ падат все по-ниско, расте броят на общините със редна оценка под Среден (3), а броят на зрелостниците, явили се на изпита по математика, остава много нисък.
Водещите икономически центрове са магнит за работна сила и след пандемията. Това е следствие от наличието на работни места, които предлагат по-високо заплащане и по-добра възможност за реализация. Разпределението на наетите и относителният им дял ясно очертават водещите регионални икономики и най-добре развитите местни пазари на труда. Това личи ясно от разпределението на наетите по трудово и служебно правоотношение между 265-те общини на България, което разглеждаме в детайл в настоящата статия.
След като през 2020 г., в резултат от пандемията, динамиката на вътрешната миграция към големите градове се обърна, вече втора поредна година движението на населението в страната се връща към предишната закономерност. През 2022 г. най-много нови жители е привлякла столицата – над 10 хиляди, следвана от общините Пловдив с 3917 души и Варна с 2430 души.
Данните на НСИ за естествения прираст показват, че през 2022 г. България е загубила 62,2 хиляди души от населението си. Като абсолютен брой най-много са намалели хората в Столична община – с 4,3 хиляди души, следвана от общините Русе и Варна с по над 1,5 хиляди души. Над хиляда души население за загубили и общините Пловдив, Стара Загора, Бургас, Перник и Плевен. Между 500 и 1000 души вследствие на естествения прираст са загубили още 19 общини, а между 100 и 500 души – 139 общини. Под 100 души намаление на населението има в 95 общини.
След като миналата седмица ви представихме картината на общинските разходи у нас, днес се спираме върху приходната страна на местните финанси. Източник на разглежданите данни е Министерството на финансите, а фокусът е върху собствените приходи на всяка община - приходите от местни данъци и такси, общински услуги, разпореждане с общинската собственост, глоби и др., без да се включват трансферите от държавния бюджет.
Тази седмица в „265 истории за икономика“ разглеждаме особеностите и териториалното разпределение на общинските разходи през 2022 г. За целта са използвани данните на Министерството на финансите, които представят колко харчи всяка община, каква част от разходите си тя може да покрие със собствени приходи и доколко насочва ресурсите си към инвестиционна дейност.
Почти всички индикатори сочат, че пазарът на труда в България е в много добро състояние, въпреки постепенното забавяне на икономическия ръст – безработицата е много ниска, заетостта надхвърли рекордите от 2019 г., а разширяващите се бизнеси в различни отрасли се конкурират за кадри. Това обаче далеч не означава, че не пазара на труда липсва свободен ресурс, или пък че той няма видими несъвършенства. Въпреки че определено равнище на безработица е очаквано, и дори здравословно за добре функциониращите трудови пазари, дългосрочното задържане на хора извън заетост е знак за структурни проблеми. На
След шока на пандемията пазарът на труда в България постигна бързо възстановяване и дори по много показатели прехвърли рекордите, постигнати при динамичния растеж до 2019 г. През 2022г. средната безработица в страната намалява до 5,2% в сравнение с 5,5% през предишната година, което е подобрение дори спрямо предпандемичните нива – през 2019г. коефициентът беше равен 5,6%. Това показват данните на Агенцията по заетостта, базирани на официално регистрираните в бюрата по труда безработни лица. Възстановяването обхваща почти цялата страна, като в едва 40 от 265 общини се наблюдава увеличение на б
През последните години средните заплати в частния и обществения сектор се сближават все повече, a в началото на 2022 г. тези в частния за кратко бяха по-високи. Въпреки това обаче в общия случай държавната работа плаща (поне малко) по-добре от частната.
В контекста на обсъждането на предложения миналата седмица държавен бюджет и нуждата от съкращаване на бюджетния дефицит влязоха и разходите за заплати в публичния сектор. Въпреки че този въпрос обикновено не се разглежда в регионална перспектива, важно е да се има предвид и че оптимизирането на разходите за администрация биха могли да дойдат и по линия на рационализиране на заетостта в общинските администрации и споделяне на част от функциите им.
Броят и разпределението по общини на общинските търговски дружества и общинските предприятия е въпрос от интерес не само за изследователите на общинските публични услуги и каналите, по които те се предоставят, но и на местната общественост, която е техен ползвател, и на общинските администрации като основен организатор и доставчик на услугите. Това е причината, поради която представяме карти на разпределението на търговските дружества с общинско участие и общинските предприятия на територията на страната.
Въпреки че 2021 г. се характеризира с оттласкване от дъното на кризата, частично възстановяване на туристическите потоци и ръст на преработването и услугите, тези процеси далеч не се развиват равномерно във всички части на страната. През призмата на добавената стойност на нефинансовия сектор на общинско ниво изглежда, че в повечето райони 2021 г. е била година на задържане на ръста и дори свиване на много местни икономики.
ИПИ дава началото на четвъртата година от инициативата „265 истории за икономика“ - съобщение до медиите
Репликата „Като не те устройват условията или заплатата, намери си друга работа“ не работи в 257 от всичките 265 общини за поне един от икономическите сектори. Как правим този извод?
Сред успешните модели на икономическо развитие – особено сред малки периферни на големите градове общини – е този, разчитащ на разширяване на ролята на преработващата промишленост. Най-често благодарение на един голям работодател или пък няколко, разположени в индустриална зона, общините с развити производствени предприятия се характеризират с висока заетост и добри заплати. За да можем да разграничим районите, където този модел е доминиращ тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме карти на дела на преработващата промишленост в общата добавена стойност и сред наетите към 2021 г.
Произведената продукция в нефинансовите предприятия в страната достига 215 млрд. лв. през 2021 година. Столична община доминира с 81 млрд. лв. (близо 38% от общата в страната). Следват Пловдив (13 млрд. лв.), Варна (9 млрд. лв.), Бургас (6 млрд. лв.) и Русе (5 млрд. лв.). Така водещите 5 общини произвеждат над половината от продукцията в страната.
През изминалите десетилетия един от основните двигатели на икономически растеж, особено в по-слабо развитите региони на страната, е притокът на чуждестранен капитал. Инвестициите и навлизането на нови фирми на местните пазари преобразяват регионалната карта, и по тази причина анализът на факторите, които правят отделни региони успешни в привличането им е особено важен.
След затишието през 2020 г., предизвикано от резките промени на плановете на предприятията в хода на ковид-19, 2021 г. бележи бързо възстановяване на инвестиционната дейност до нива, които надхвърлят дори най-силните предкризисни години. Почти всички общини в страната отбелязват бърз ръст на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в нефинансовите предприятия, но водещите регионални икономики остават лидери и по този показател.
След като миналата седмица представихме разпределението на приходите от износ сред 265-те общини в страната, продължаваме с извеждането на тези сред тях, където износът играе най-важна роля за местната икономика. Включените тук карти представят дела на приходите от износ в общите приходи от продажби на нефинансовия сектор за периода 2019-2021 г. Това е добър показател, илюстриращ доколко дейността на компаниите е ориентирана към международния пазар.
След като тази седмица научихме, че България е лидер по ръст на износа в целия ЕС за 2022 г., се спирамe детайлно на разпределението на експорта по общини в страната. По тази причина тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме данните за размера на износа на нефинансовия сектор.
Опустошителното земетресение в Турция и Сирия от 6-ти февруари ни напомня отново, че природата понякога е крайно сурова и аварийните бедствия и събития се случват често и навсякъде. Основните типове кризисни събития в България по данни на националната статистика остават пожарите, наводненията и свлачищата, като те нанасят и най-големи щети. Макар че е трудно да се предвидят с точност, част от събитията са свързани с географски и климатични особености на територията.
Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме данните за разпределението на живородените деца в България през 2021 година.
След като миналата седмица разгледахме достъпа на населението до лекари в страната, днес в поредицата „265 истории за икономика“ ви представяме други два индикатора – брой аптеки във всяка община и население на една аптека средно за общината. Източник на данните зад тях е актуалният регистър на аптеките в България от сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата, както и базата на НСИ за средногодишното население за 2021 г.
Един от важните показатели за състоянието на здравните услуги на местно ниво е достъпът на населението до медицински лица. Ето защо тази седмица в „265 истории за икономика“ представяме съотношението между броя на населението и броя на лекарите във всяка една от общините (ниските стойности на индикатора означават по-добър достъп). Върху този индикатор влияние оказват както броят на лекарите на местно ниво, така и демографските процеси. Използваните данни са от базата на НСИ за периода до 2021 г. включително.
Ще бъде ли приоритет здравеопазването в България през тази година е въпрос, на който предстои да получим отговор – вероятно тогава, когато се формира стабилно правителство с управленски мандат и ясна визия. Междувременно обаче системата на здравеопазване в България се ползва постоянно от населението на страната и критиките към нея не спират. Как българите оценяват своето собствено здраве е видно в данните от последното преброяване от септември, 2021 г.
Идва Нова година и традиционно си пожелаваме добро здраве. Според данните за здравния статус на населението от последното преброяване от септември, 2021 г. хората с увреждания в България са близо 10%. Това е може би категорията от лица, най-силно застрашена от бедност и социална изолация, както и под риск от социално изключване. Грижата за тях е част от здравната и социалната политика на държавата.
Тази седмица на „265 истории за икономика“ продължаваме с публикуването на данните от преброяването. Сред събираната веднъж на десетилетие е и информацията за етническото самоопределение на населението, която е от особено значение за редица политики, включително тези, които касаят интеграцията в образователната система и на пазара на труда.
Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме данните за разпределението на общинските служители към края на 2022 г. Индикаторът описва мястото на общинската администрация в местната икономика, както и дават груба представа по колко души "обслужва" един общински служител. Източник на данните са финансовите показатели на общините, публикувани от Министерство на финансите.
Изчерпателните данни от Преброяване ’21 разкриват редица интересни тенденции, например неочаквано високата безработица в Североизточна България. Тази седмица оставаме в темата за пазара на труда, но с фокус върху заетостта на общинско ниво. Повечето общини в страната като цяло постигат добри резултати, въпреки сериозния удар, нанесен от Covid-19 и ограничителните мерки върху местните трудови пазари на някои региони.
Основният извод от преброяване 2021 – бързото застаряване, свиване на населението и особено на работната сила – определено не дава поводи за дългосрочен оптимизъм. Въпреки това не всички изводи от най-мащабното изследване на българското население са негативни. При образователните характеристики на населението, публикувани по-рано тази седмица се наблюдават значителни подобрения спрямо предишните преброявания, най-вече по линия на повишаване на дела на висшистите и свиване на този на населението с основно и по-ниско образование. Прегледът на данните на общинско ниво обаче ясно демонстрира, че п
След като миналата седмица представихме най-общо населението в различните общини както и динамиката в ключовите градове на страната, днес продължаваме поредицата за преброяването с поглед към застаряването в различните части на страната.
В началото на седмицата НСИ постави началото на маратона от публикации, посветени на данните от преброяването на населението, проведено през есента на 2021 г. Заедно с националната статистика, през следващите седмици ИПИ ще се спре на най-важните числа от преброяването, с обяснения и анализ на промените, които идват с тях – и разбира се карти за тяхното онагледяване.
Сред успешните модели на икономическо развитие – особено сред малки периферни на големите градове общини – е и основаният на водещата роля на преработващата промишленост. Най-често благодарение на един голям работодател или пък няколко обединени в индустриална зона, общините с развити производствени предприятия се характеризират с висока заетост и добри заплати. За да можем да разграничим районите, където този модел е доминиращ тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме карти на дела на преработващата промишленост в общата добавена стойност и сред наетите.
В поредица от анализи представяме резултатите от различни държавни изпити на общинско ниво, като днес обръщаме поглед към матурите в 12-ти клас по четири чужди езика – английски, немски, испански и френски.
След като миналата седмица ви представихме резултатите от националното външно оценяване за 7 клас през 2022 г. по общини, днес разглеждаме представянето на държавните зрелостни изпити по български език и литература и математика за последната учебна година.
След като представихме данните за приходите и разходите на общините в страната, тази седмица е време да допълним картината на общинските финанси с трансферите от централния бюджет. Фокусираме се по-конкретно върху изравнителната субсидия и целевата субсидия за капиталови разходи, информация за които може да се намери в приложенията към Закона за държавния бюджет за 2022 г. Тъй като субсидиите се определят ежегодно от Народното събрание чрез закона за държавния бюджет, тук имаме поглед към актуалните данни.
Четири пъти годишно Министерството на финансите публикува подробна информация за финансовите показатели на общините в България. Данните за последното тримесечие на практика представляват годишни данни и ни позволяват да разгледаме какви са били приходите и разходите на всички общини в дадена година, как се съотнасят те към населението на общините, каква част от разходите са капиталови и до каква степен общините покриват разходите си със собствени приходи.
Taзи ceдмицa нa "265 иcтopии зa иĸoнoмиĸa" пpeдcтaвямe дялoвeтe нa нaceлeниeтo нaд 65 гoдишнa възpacт, ĸaĸтo и динaмиĸaтa пpeз пocлeднитe 5 гoдини. Даннните са важни, тъй като делът на възрастните хора е от значение както за структурата на регионалните пазари на труда, така и за редица социални политики - от разпределението на разходите за пенсии до предоставянето на патронажна грижа.
Погледът към данните за населението през 2021 г. позволява да се провери доколко тенденциите, започнали по време на пандемията, са устойчиви и доколко са просто временни и еднократни явления. Един такъв пример е намаляването на дела на градското население в много общини през 2020г., което ИПИ вече коментира през октомври. Новите данни показват, че тази тенденция се запазва на много места и през 2021г., т.е. смекчаването на епидемичната обстановка и икономическото възстановяване не са прекъснали започналото през миналата година отливане на хора от градовете в някои общини.
През 2021г. средната безработица в страната намалява до 5,5% от 7,4% през предишната година, което на практика представлява връщане към предпандемичните нива – през 2019г. коефициентът беше равен на 5,6%. Това показват данните на Агенцията по заетостта, базирани на официално регистрираните в бюрата по труда безработни лица. Възстановяването обхваща цялата страна, като в едва 23 от 265 общини (или 9%) се наблюдава увеличение на безработицата или запазване на същото ниво в през 2021г. Нещо повече, влошаването в тези общини е скромно на фона на възстановяването при останалите – докато във въпросн
Къде и колко средства от европейските фондове са изплатени в регионите на България? На този въпрос ИПИ отговаря всяка година в хода на разработването на изданията на „Регионални профили: показатели за развитие“. В настоящия текст накратко разглеждаме разпределението на европейските средства в областите и общините.
Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме един от ключовите индикатори за застаряването на населението – демографското заместване на групите под 14 и над 65 годишна възраст в общините в страната за периода между 2017 и 2021 г..
След като представихме разпределението и динамиката на учениците в общообразователните училища, тази седмица на „265 истории за икономика“ се спираме и на учащите в професионалните. Картите представят както абсолютният брой на учениците в професионалните училища в периода между учебните 2017/18 и 2020/21, така и съотношението им към населението в отделните общини.
В седмицата на зрелостните изпити на „265 истории за икономика“ представяме разпределението по общини на учениците в общообразователните училища. Въпреки че броят на учениците в страната постепенно намалява през последните години, в някои от по-големите общини тенденцията е обратна – наблюдава се ръст.
След като миналата седмица представихме обрата в миграционните процеси през 2021 г., сега се спираме на другия фактор, който предопределя динамиката на населението – естествения прираст. Докато при механичното движение има печеливши и губещи части на страната, които дори - както видяхме в годината на пандемията понякога разменят местата си - при естествения влошаването е повсеместно. Това от своя страна означава, че сериозните предизвикателства пред българската икономика, поставени от свиването на населението и застаряването му са много по-близо в бъдещето.
Годината на пандемия се характеризира с исторически обрат в миграцията към България – от една страна много българи се върнаха от чужбина след въвеждането на първите мерки за ограничение на коронавируса в страните, където пребиваваха, а от друга имаше значителен отлив от големите градове към по-малки общини в тяхната периферия. Данните за 2021 г. обаче ясно демонстрират, че случилото се през 2020 г. не е част от дългосрочна тенденция, а аномалия в по-дълготрайните демографски процеси, които са възстановили хода си през следващата година.
Как са разпределени наетите в публичния сектор между общините в България? Каква е динамиката на дела на работещите в обществения сектор в годината на пандемията? На този въпрос отговарят тазседмичните карти на „265 истории за икономика“.
Въпреки относително бързото възстановяване на повечето от местните икономики през 2020 г., при много от тях се наблюдават спадове в произведената продукция спрямо предишни години. Това показва прегледът на данните за производството на нефинансовите предприятия, които разглеждаме днес на „265 ИСТОРИИ ЗА ИКОНОМИКА“.
Инициативата на Института за пазарна икономика (ИПИ) за разпространение, визуализация и анализ на общински данни – „265 истории за икономика” (www.265obshtini.bg) – навлезе в третата си година. Усилието на ИПИ е подкрепено[1] от водещи български компании и сдружение на бизнеса, като цели да повиши знанието и разбирането за развитието на 265-те общини в България. Огромният интерес към публикуваните данни и интерактивните карти на „265 истории за икономика“ превърнаха новата страница в една от най-успешните инициативи на ИПИ през изминалите години.
Заедно с общото влошаване на икономическия климат кризисната 2020 г. се характеризира и с рязко накъсване на международните вериги на добавена стойност и дори на моменти директно затваряне на граници. По тази причина е очаквано ролята на износа в местните икономики на общините на България да се свива спрямо предходните години. В потвърждение на това твърдение представяме данните за дела на приходите от износ в общите приходи на нефинансовите предприятия в годината на пандемия и ги сравняваме с тези за 2019 г.
Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме разпределението на нефинансовите предприятия в общините в България през 2020 г. В абсолютно изражение индикаторът насочва къде е струпана икономическата активност в страната, особено малките предприятия, каквито са почти всички активни фирми в страната. Претеглен на човек от населението пък броят на компаниите е белег за местната предприемаческа активност.
Рязкото влошаване на макроикономическата обстановка през 2020 г., както и неравномерното отражение на пандемията и ограничителните мерки върху различните стопански дейности водят до влошаване на състоянието на пазара на труда в повечето региони. Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме данните за разпределението и динамиката на наетите в общини в годината на икономическа криза.
Влиянието на икономическата криза от 2020 г. върху инвестициите е далеч от еднозначно, като в различните части на страната – понякога дори в рамките на един и същи икономически център – се наблюдават противоположни тенденции. Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме разпределението, ролята и динамиката на преките чуждестранни инвестиции с натрупване през 2020 г.
Влиянието на икономическата криза от 2020 г. върху инвестиционната дейност на нефинансовите предприятия е далеч от еднозначно, като в различните части на страната – понякога дори в рамките на един и същи икономически център – се наблюдават срещуположни тенденции. В много общини (общо 155) в годината на пандемия има спад в разходите за придобиване на дълготрайни материални активи от фирмите спрямо предишната година. Въпреки това в страната като цяло има дори леко повишение на разходите за ДМА, но то е движено най-вече от положителната динамика на София, където има ръст от 41% на годишна база. Т
Първите месеци на Covid-19 кризата донесоха със себе си хаос във веригите на доставки, затворени граници, прекъсната търговия и свити доставки. По тази причина износът на немалка част от българското производство беше практически прекратен в периода между март и май, докато режимите на международно пътуване се нормализираха и се повиши яснотата пред основните търговски партньори на българския бизнес.
В резултат на неравномерното въздействие на ограничителните мерки и свиването на международните туристически потоци върху отделните отрасли на икономиката, ефектът на кризата върху отделните групи общини е неравномерен. За да оценим динамиката при липсата на данни за БВП на общинско ниво сравняваме добавената стойност по факторни разходи на човек от населението през 2019 и 2020 г.
Въпреки резкия ръст на безработицата в началото на Covid-19 кризата през пролетта на 2020 г., когато в рамките на няколко седмици броят на безработните нарасна до 300 хиляди души, след премахването на повечето ограничителни мерки пазарът на труда започна да се възстановява бързо. Прегледът на данните на Агенция по заетостта (АЗ) към края на 2020 и 2021 г. сочи, че в изминалите 12 месеца в едва 30 общини се наблюдава увеличение на безработицата, докато останалите дават ясни признаци на възстановяване на заетостта.
Екологичната тематика заема все по-централно място в процесите на вземане на решения и правене на политики, особено в контекста на общите инициативи и регулации на ЕС. Въпреки че по-често фокусът е върху енергийния преход, в някои региони на България управлението на отпадъците остава сериозен проблем. По тази причина тази седмица на „265 истории за икономика“ се фокусираме върху данните за генерирания битов отпадък в общините и степента на третиране и рециклиране.
Професионалното образование има ключова роля в образованието по принцип и на пазара на труда. Сред учениците в средното образование (VIII-XII клас) 50% ежегодно се обучават в професионални училища за придобиване на II-ра и III-та степен на квалификация. Това са над 135 хиляди ученика в близо 6 хиляди паралелки в професионални училища.
В „Регионални профили: показатели за развитие“ ИПИ използва данни от българските области и общини за редица показатели, за да проследи динамиката и очертае регионалните особености на развитието. Част от категорията „Ред и сигурност“ са и данните за регистрираните престъпления и тяхната разкриваемост на областно ниво. В деветото предстоящо издание на регионалните профили представяме и анализираме данните, отнасящи се за 2020 година.
Общественият дебат около детските градини по-често се съсредоточава около наличието на достатъчно места в тях за всички деца, които искат да се възползват от услугата. Анализът на ниво община сочи, че проблеми с достъпа има само в няколко общини, и най-вече в определени части на столицата. По-малко внимание обаче се обръща на адекватната осигуреност на системата на предучилищно образование с преподавателски персонал. По тази причина се спираме на регионалните особености на разпределението на преподавателите и тяхната динамика през последни пет учебни години, между 2016 и 2021 г.
Годината на пандемията доведе до значителни промени в демографската структура на българските региони. Основен фактор зад новата динамика беше обръщането на механичния прираст, с което повечето области през 2020 г. печелят население благодарение на миграционните процеси. Същевременно се наблюдава и отлив на население от големите градове към периферията им. По тази причина на „265 истории за икономика“ разглеждаме дела и динамиката на градското население в общините в периода 2016-2020 г.
Лятото е период на намаляване на безработицата, основно заради сезонната заетост и по-специално тази в селското стопанство и туризма. Месечните данни на Агенцията по заетостта показват колко са новопостъпилите на работа безработни за юни, юли и август 2021 година.
Кризата с Ковид-19 измени значително пазара на труд в България, като ограниченията доведоха до значително повишаване на безработицата в много от регионите на страната, особено в общините с традиционно по-активни трудови пазари според информацията от бюрата по труда, публикувани от Агенция по заетостта.
Пандемията повиши безработицата в цялата страна, като коефициентът на безработица нарасна от 5,6% през 2019 г. до 7,4% през 2020 г. Това са данните на Агенцията по заетостта и са на база брой официално регистрирани безработни в страната. Големият ефект настъпи в месеците на извънредното положение – март-май 2020 година – когато за няколко седмици бяха изгубени над 100 хил. работни места. Макар да последва известно възстановяване, ударът на пандемията не бива да се подценява – общините с традиционно ниска безработица отбелязаха най-неблагоприятни нива в последните пет години.
През последните няколко години се наблюдава постоянно и бързо увеличение на броя на преподавателите в общообразователните и специалните училища в страната. За последните пет години преподавателският персонал е нараснал с над 11 хиляди души (или 27%). При относителният брой спрямо учениците – съотношението брой учители/брой ученици - ръстът е още по-висок заради демографските процеси, свързани с намаляването на учениците в страната с 40 хиляди, или близо 7%.
В дебата около увлеченията на пенсиите добре е да се има предвид – както при разработването на всяка друга политика – че въздействието им далеч не е равномерно разпределено върху територията на страната.
Миналата седмица разгледахме развитието на електронното управление на местно ниво през последните години. Данните, които ИПИ събира, показват и самооценката на местните администрации за степента на готовност за работа на „едно гише“.
В изданието „Регионални профили: показатели за развитие“ ИПИ използва данни от българските общини за редица показатели, които получава след нарочно запитване по реда на Закона за достъп до обществена информация. В деветото издание на регионалните профили представяме и анализираме данните, отнасящи се за 2021 година.
В хода на кризата бяха редица мерки за подкрепа на бизнеса – от схемите за субсидиране на заетостта, през преференциални кредити до директна ликвидна подкрепа за фирми, засегнати от ограничителни мерки. Регионалният ефект на тези мерки обаче е труден за оценка, тъй като за много от програмите липсват изчерпателни доклади за бенефициентите и изплатените суми.
Анализът на резултатите от външното оценяване след 10 клас на ниво община очерта някои притеснителни тенденции, и най-вече голямото разминаване между постиженията на учениците по български език и математика. Прегледът на данните от тазгодишното външно оценяване също потвърждава, че разликата между двете дисциплини съществува не само в гимназиалната, а и в прогимназиалната фаза, а водещите математически училища в големите центрове и тук имат значителна преднина пред останалите.
Въпреки че и през 2021 г. в по-голяма част от общините се наблюдава повишение на местните данъци, броят на случаите на намалени данъци е рекорден.
Към 15 юни 2021 г. усвоените европейски средства в България прехвърлят 14 млрд. лева. Това е сумата на всички изплатени пари по проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове на ЕС от началото на 2007 година. Най-много от тях са в столицата – над 4 млрд. лева. Следват областите Пловдив (близо 1 млрд. лв.) Благоевград (800 млн. лв.) и Бургас (750 млн. лв.). Като абсолютна сума пък най-малко са усвоените фондове в областите Перник, Търговище и Кюстендил (по около 130 млн. лв.).
Натрупването на няколко външни оценявания в различните степени на училищното образование – след четвърти, седми, десети и дванадесети клас – ни позволяват да сравняваме постиженията на учениците в хода на образователния процес. Тук се спираме върху различията в резултатите по общини при оценяването по български език и математика след 10 клас.
Експортно ориентираните фирми оформят гръбнака на много местни икономики, особено сред профилираните в преработващата промишленост. Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме приходите от износ за 2018 г. и 2019 г., както и делът им в общите приходи от продажби на нефинансовите предприятия, в опит да откроим общините със значима роля на износа.
Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме дела на различните видове територия в общата площ на общините в България. Съотношението им е знак за икономическата насока на развитие – общините с по-голям дял на урбанизираните територии по-често са средище на услугите, други са доминирани от земеделски земи, което е предпоставка за селскостопанска активност, и т.н. Данните са включени в изданието на НСИ „Районите, областите и общините в България“ и са актуални към 2019 г., а източникът им е Министерството на земеделието, храните и горите.
Между общините в България има големи разлики в икономическата активност и предприемачеството. Въпреки че не разказва цялата история, разпределението и броят на фирмите в общините са подходящи индикатори за тази активност. Днес на „265 истории за икономика“ представяме както общия брой на нефинансовите предприятия в общините в пред кризисната 2019 г., така и относителния им брой спрямо населението.
Как са разпределени наетите в публичния сектор между общините в България? На този въпрос отговарят тазседмичните карти на „265 истории за икономика“.
Водещите икономически центрове са магнит за работна сила; това е следствие от по-добрите работни места, които предлагат по-високо заплащане и по-добрата възможност за реализация. Разпределението на наетите и относителния им дял ясно очертават водещите регионални икономики и най-добре развитите местни пазари на труда.
В седмицата на 1 юни на „265 истории за икономика“ представяме данните за дела на децата в общото население на общините в страната. Индикаторът от една страна илюстрира възрастовата структура на населението в различните части на страната, а от друга насочва към бъдещото състояние на местните пазари на труда и достъпа до работна сила. Картата следва възрастовите групи, представяни от Националния статистически институт, и по тази причина под „деца“ се има предвид населението на възраст под 15 години.
Общо 18,7 млрд. лв. са разходите за придобиването на дълготрайни материални активни (ДМА) от нефинансовите предприятия в страната през 2019 г. Разходите за ДМА са най-добрият индикатор за текущо отчитане на инвестиционната активност на предприятията в страната. От тях над 5,9 млрд. са в индустрията, 5 млрд. лв. са в транспорта и 3,6 млрд. лв. са в строителството и операциите с недвижими имоти. Разбивката по общини показва огромна концентрация в столицата. Близо 7,4 млрд. лв. са разходите за ДМА на предприятията в Столична община. Над 1,2 млрд. лв. са инвестициите в Пловдив, около 800 млн. във
През изминалите десетилетия един от основните двигатели на икономически растеж, особено в по-слабо развитите региони на страната, са чуждите капитали. Инвестициите и навлизането на нови фирми на местните пазари преобразяват регионалната карта, и по тази причина анализът на факторите, които правят отделни региони успешни в привличането им е особено важен.
За поредна година Програма Достъп до информация (ПДИ) представи резултатите от мащабно проучване на прозрачността на институциите. За 2021 г. изследването включва преглед и оценка на 563 административни структури на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво, публично-правни субекти и независими органи на власт.
Общо 194 млрд. лв. е стойността на произведената продукция от нефинансовите предприятия в страната през 2019 г. Преработващата промишленост продължава да бъде водеща с близо 69 млрд. лв. или 35,5% от произведената продукция от нефинансовите предприятия. Дигиталният сектор обаче е най-динамичният, като информационните и комуникационните технологии отчитат ръст на продукцията от 17% през 2019 г., достигайки до 12,4 млрд. лв. или 6,4% от общата стойност. Данните за произведената продукция от нефинансовите предприятия на общинско ниво дават много ясна представа за регионалното разпределение на ико
Демографската тема все по-често застава в центъра на икономическия дебат, и обяснимо – бързото намаляване на населението и особено на хората в трудоспособна възраст представлява значителна пречка пред разширяването на потенциала на българската икономика в дългосрочен план. Публикуването на данните за населението в пандемичната 2020 г. ни дава повод да обърнем внимание на динамиката на населението на общинско ниво. В никакъв случай не може да се каже, че отделните региони в страната се променят с един и същи темп – докато в цели райони, особено на север, населението намалява бързо, малки общини
Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме данните за разпределението на лекарите в общините и достъпността им, измерена чрез броя население на един лекар, за периода между 2017 и 2019 г. Индикаторите за достъпа до здравни услуги излязоха на преден план в контекста на здравната криза, като те подчертават значителните неравенства между отделните населени места.
Инициативата на Института за пазарна икономика (ИПИ) за разпространение, визуализация и анализ на общински данни – „265 истории за икономика” (www.265obshtini.bg) – навлезе във втората си година. Усилието на ИПИ е подкрепено[1] от водещи български компании и сдружение на бизнеса, като цели да повиши знанието и разбирането за развитието на 265-те общини в България. Огромният интерес към публикуваните данни и интерактивните карти на „265 истории за икономика“ превърнаха новата страница в една от най-успешните инициативи на ИПИ през 2020 г.
Тази седмица в „265 истории за икономика“ представяме данните за добавената стойност по факторни разходи на нефинансовите предприятия в общините в България за 2019 г. Илюстрираме два индикатора: добавена стойност в номинално изражение и добавена стойност средно на човек от населението. Поради липсата на данни за брутния вътрешен продукт на общинско ниво, индикаторът се ползва за измерване на силата, потенциала и производителността на местните икономики.
Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме разпределението и динамиката на целевата субсидия за капиталови разходи на общините в бюджета за 2021 г. Целта на капиталовата субсидия е най-вече да финансира разходи за строителство, ремонти, придобиване на материални активи. Важно е да се подчертае, че в тази сума не влиза финансирането по европейски проекти, което през последните години съставлява немалка част от разходите на общините за този тип инвестиции.
Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме размера и изменението на изравнителната субсидия, която общините получават от бюджета през 2021 г. Основното предназначение на изравнителната субсидия е да преодолее част от неравенствата в капацитета за предлагане на местни услуги на по-малките и по-слабо икономически развитите общини и да компенсира различията в собствените им приходи и (отчасти) субсидиите по делегирани дейности.
Тази седмица публикуваме карта с данни за съотношението между броя на безработните и броя на свободните работни места (СРМ) към 31 януари 2021 година. Показателят е важен, тъй като улавя степента на конкуренция на местните пазари на труда, и е чувствителен и на двата основни фактора – предлагането на работни места в бюрата по труда и търсенето от страна на регистрираните безработни.
Тази седмица на „265 истории за икономика“ публикуваме карта с данните за достъпността на детските градини по общини за периода 2018 – 2020 г. Картата дава обща представа в кои общини родителите срещат трудности в намирането на място в детска градина за децата си; колкото повече деца се борят за едно място, толкова по-малка е вероятността всяко едно дете да бъде прието. Динамиката на показателя пък може да се ползва за оценка на успеха на политиката за бързо подобряване на достъпа до тази услуга, особено в столицата.
Разпространението на Covid-19 и свързаните с него ограничителни мерки са ключовият фактор, който доминира икономическото развитие на България вече почти година. Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме разпределението на общия брой диагностицирани от първия регистриран в страната случай до 22.01.2021 г. Общият брой на диагностицираните към тази дата е 214 051 души. Данните са получени от ИПИ по ЗДОИ от Министерство на здравеопазването.
Изминалата година донесе сериозни трусове на регионалните пазари на труда, следствие от рязкото влошаване на макроикономическите условия. Тази седмица в „265 истории за икономика“ представяме годишната динамика в коефициента на безработица в общините между края на декември 2019 и 2020 г. според данните на Агенция по заетостта.
Вече писахме за значението и основните характеристики на социалната услуга „Домашен социален патронаж“ (ДСП), предоставяна от общините. Кризата и извънредното положение направиха услугата още по-важен инструмент за посрещане на нуждите на възрастните хора и тези със специфични потребности. Благодарение на получените от Агенцията за социално подпомагане (АСП) данни и след преглед на всички налични общински бюджети през последните години вече можем да посочим конкретните измерения на ДСП.
В „265 ИСТОРИИ ЗА ИКОНОМИКА“ представяме собствените приходи на общините в България. Картата илюстрира събраните постъпления от местни данъци и такси през 2019 г. средно на човек от населението във всяка община.
Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме разпределението и динамиката на общинските разходи в периода 2016-2019 г. Картите илюстрират както годишните разходи в номинално изражение, така и средната стойност на човек от населението. Индикаторите са показателни за особеностите на финансите и бюджетирането на конкретните общини, така и за неравенствата в разпределението на общинските средства.
В „265 ИСТОРИИ ЗА ИКОНОМИКА“ представяме инвестиционната активност на общините в България. Картата илюстрира извършените през 2019 г. капиталови разходи средно на човек от населението във всяка община. Индикаторът не включва инвестициите, финансирани със средства от Европейския съюз.
В контекста на новото затваряне на училищата, на „265 истории за икономика“ представяме разпределението на учениците между общините в страната за трите основни етапа – в началното (I-IV клас), прогимназиалното (V-VII клас) и гимназиалното (VIII-XII клас) образование.
Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме сравнение между общините според дела на градското население в тях. Индикаторът илюстрира степента на урбанизация, като може да се ползва и за приближение за достъпа до определен вид удобства, характерни по-често за градските територии - например канализация, улично осветление или широколентов интернет. При прегледа на данните трябва да се има предвид, че те зависят силно от начина, по който са начертани административните граници на общините, особено в случаите, където градски части са отделени от близки земеделски или индустриални райони (
Високите технологии са представяни като основен двигател на растежа на развитите икономики; обяснимо, предвид много високата добавена стойност на сектора, трансформациите които разрешава и добрия жизнен стандарт, който осигурява на заетите в него. На този етап обаче регионалното влияние на ИКТ и далекосъобщенията в България остава съсредоточено в няколко големи общини, въпреки ускорения ръст на отрасла през последното десетилетие. За да представим регионалното влияние и роля на сектора ползваме дела на „J: Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ по КИД
Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме разпределението на един от основните индикатори на инвестиционната статистика – разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по общини. Той описва изразходваното от нефинансовите предприятия за земя, сгради, машини и подобни в рамките на годината Картите илюстрират последните налични данни, които се отнасят до дейността на предприятията през 2018 г. Трябва да имаме предвид, обаче, че за разлика от чуждестранните инвестиции с натрупване, разходите за ДМА са доста по-волатилни, тъй като индикаторът се отнася до разходите, извърш
След обявената антикризисна мярка, според която държавата ще плати на общините част от патентния данък за таксиметровите шофьори, на „265 истории за икономика“ представяме размера на данъка в отделните общини в страната към 2019 г.. Данните са събирани от ИПИ с ежегодни искания по Закона за достъп до обществена информация и по тази причина не са пълни – обикновено отговори на исканията дават 220-230 от 265-те общини в страната. Размерът на годишния данък може да варира между 300 и 1000 лева годишно.
В контекста на повишаването на минималните пенсии и отпускането на допълнителни временни помощи за пенсионерите, тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме броя и дела на пенсионерите по общини. Тъй като разпределението почива на данните за общото население, допускаме че групата на 65+ годишните са в пенсионна възраст.
Встрани от по-традиционния фокус върху зрелостните изпити по български език и математика, тази седмица „265 истории за икономика“ представя постиженията на учениците на матурите по немски, френски и испански език за 2020 г.
След предложеното въвеждане на месечни социални помощи за деца без оглед на бедността и материалните условия на домакинствата, „265 истории за икономика“ тази седмица представя карти на броя и дела на децата по общини, в опит да опише потенциалното влияние на новия подход в различните части на страната.
Сред ключовите цели на образователните политика през последните няколко години е задържането и връщането в училище на максимално голям брой ученици в риск от отпадане. Основният инструмент за това е механизмът за задържане, който функционира от няколко години. Въпреки че е прекалено рано да се анализират дълготрайните последици от прилагането му, погледът към напускането[1] на училище на общинско ниво представен в настоящата статия е полезен ориентир за това в кои части на страната проблемът е най-задълбочен.
След като ви представихме разпределението на преподавателите в училищното образование, „265 истории за икономика“ тази седмица се спира и на тези в предучилищното. Очаквано, приблизително половината преподаватели са струпани в големите общини, но системата на предучилищно образование постига много добър баланс на съотношението между преподаватели и деца в повечето общини.
С началото на новата учебна година следващата седмица обръщаме поглед към преподавателския персонал в училищата и неговото разпределение на регионалната карта.
Дори и глупави и вредни, често се налага да коментираме предложения, които нямат смисъл, но се обсъждат в публичното пространство. Сред идеите за конституционни промени се завъртя и връщането на задължителната казарма и затова тази седмица „265 истории за икономика“ представя броя и разпределението по общини на онези, които биха били засегнати от възстановяването ѝ – младите мъже, които днес са на 19 или по-малко години. Важно уточнение е, че данните обхващат всички хора от мъжки пол от 0 до 19 години, тъй като общински данни само за 19 годишните няма достъпни, но пък ако дори и хипотетично
Тази седмица на „265 истории за икономика” ви представяме приходите на нефинансовите предприятия от износ по общини за 2018 г. Индикаторът е показателен от една страна за връзките на общинските икономики с международните пазари, от друга – за възможностите на местните износители.
Тази седмица на „265 истории за икономика” ви представяме броя на наетите в обществения сектор по общини за 2018 г. На вече публикувани карти може да видите и дела на наетите в публичния сектор, средната заплата в публичния сектор и разликата в заплатите между частния и публичния сектор за всички общини в страната.
Тази седмица на „265 истории за икономика“ ви представяме разликата между заплатите в публичния и частния сектор по общини. Картата представя заплатите в частния сектор като процент от тези в обществения.
След като миналата седмица „265 истории за икономика“ представи резултатите от зрелостните изпити по общини, тази седмица представяме и броя явили се на изпитите по български език и литература, математика и английски език на лятната сесия през 2020 г.
На фона на затрудненията на учебния процес, причинени от пандемията на коронавирус и рязкото прехвърляне на практически целия учебен процес онлайн, резултатите на дванадесетокласниците на лятната сесия на зрелостните изпити в много общини тръгват нагоре. Днес се спираме по-подробно на резултатите на три изпита на общинско ниво – задължителният по български език и литература и избираемите по математика и английски език.
На колко широко живеят българите? ИПИ представя данните на НСИ за полезната площ на жилищата в страната за 2018 г., като ги отнася към населението по общини. Данните за страната варират значително, като е видима разделителна линия както по региони, така и спрямо големината на населените места.
В контекста както на развитието на електронното управление и интегрираните му инструменти, така и на повишаването на качеството на услугите, предлагани от общините, поддържането на актуална и точна кадастрална карта е от ключово значение. По тази причина, тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме последното развитие на кадастралната карта на общинско ниво.
Ежегодно Програма Достъп до информация (ПДИ) обновява своята оценка на прозрачността на институциите, в това число на местната администрация. Oценките представяме тази седмица на „265 истории за икономика“.
Влиянието на икономическата криза върху пазара на труда през последните няколко месеца далеч не е еднакво в различните части на страната. Това личи дори в областните данни на Агенция по заетостта, като регионите с поначало по-слаба динамика на трудовия пазар са сред по-малко засегнатите. Казано с други думи, общините в застой си останаха в такъв и през кризата, а тези, които са с динамични и бълбукащи трудови пазари, реагираха отчетливо.
Данните за механичния прираст на населението за 2019 г. носят някои големи изненади. Механичният прираст отразява миграцията на хората – заселвания минус изселвания, тоест подсказва нагласите на хората спрямо едно или друго населено място. Традиционно у нас, огромна част от общините имат отрицателен механичен прираст – изселванията са повече от заселванията, като само най-големите и някои специфични общини успяват да привлекат повече хора. През 2019 г. обаче има сериозни размествания, които са резултат от засилване на определени тенденции и появата на някои изненади.
Тъй като туризмът е най-тежко засегнатият от кризата отрасъл на българската икономика, след заетостта в сектора, днес в „265 истории за икономика“ ИПИ представя и структурата на произведената продукция в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“.
Застаряването на населението и раздробяването на общинската карта обаче личи ясно в това разпределение, като има общини, в които местната администрация е сред най-важните работодатели. В 40 от тях на един служител се падат по по-малко от 100 души, а най-ниска е стойността на показателя в Трекляно (24:1), Бойница (35:1) и Ковачевци (46:1). Тези общини са ясно групирани, най-вече по западната граница на страната и в планинските райони.
Делът на наетите в публичния сектор през 2018 г. (с някои изключения в енергетиката и някои индустрии, например оръжейната) в общия случай е белег за продуктивността на местните икономики. Видно, в по-бедните райони на страната, особено в Северозапада, държавата е най-важният работодател.
Над 55 хил. деца са се явили на матурата по математика след 7 клас през 2019 г. На този етап от тяхното образование изпитът по математика е задължителен, затова и техният брой е толкова голям. Резултатите от това масово изпитване, погледнати през призмата на общините, са силно притеснителни. В почти всички случаи оценките са значително по-ниски спрямо тези по български език и литература. В нито една община учениците не успяват да постигнат средна оценка от много добър 4,50 на изпита по математика.
След като стана ясно, че яслите и детските градини на този етап остават затворени заради коронавируса, ИПИ публикува карта с данните за разпределението на децата в детските градини за учебната 2019/20 г. Картата дава обща представа в кои общини най-много деца ще стоят вкъщи, вместо да посещават градина, а семействата им ще трябва да осигурят поне един възрастен за грижа през работния ден.
ИПИ публикува две нови карти, които показват демографското заместване на населението в различни възрастови групи за 2019 г. Едната карта отнася младите (0-14 г.) към възрастните (65+ г.), а другата - активното население (15-64 г.) към възрастните (65+ г.). Двете карти дават много ясна представа за демографската структура и застаряването на населението по общини в страната.
В трите най-големи общини в страната – София-град, Пловдив и Варна – вече официално живеят над 2 млн. души (2019 г.). Общо в 9 общини живеят по над 100 хил. души, докато други 53 общини са с население под 5 хил. души.
Общо 8 са общините с над 1000 болнични легла през 2018 г. В топ 3 са София (близо 11 000 легла), Пловдив (над 5000 легла) и Варна (над 2500 легла). В над половината общини няма болнични легла – населението в тези общини разчита на болничното заведение в областния център.
През 2018 г. в преработващата промишленост в България са наети 519 хил. души. Близо ¼ или над 100 хил. от тях са в Столична община (67 хил. наети) и община Пловдив (34 хил. наети). Още 100 хил. са фокусирани в следващите 7 общини, с по над 10 хил. наети в промишлеността – Русе, Казанлък, Варна, Стара Загора, Плевен, Ямбол и Бургас.
Спред регистъра на аптеките, поддържан от агенцията по лекарствата, аптеките в страната са 3814. В 17 общини няма нито една аптека, а в други 37 има само една аптека. Повече от половината аптеки са съсредоточени в големите градове - в София са почти 1000, в Пловдив - над 230, а по повече от 100 аптеки има и в Бургас и във Варна. Интересно е, че Несебър е на пето място с 91 аптеки.
Туризмът е един от най-силно ударените сектори от коронавируса. Банско е под карантина, а летният сезон е потенциално нулев. ИПИ публикува данните за наетите лица в хотелите и ресторантите по общини, както и техният дял от всички наети в нефинансовите предприятия.
Половината от преките чуждестранни инвестиции са в Столична община – 12,4 млрд. евро, като са разпръснати по различни сектори – транспорт, търговия, недвижими имоти и т.н. Около 2 млрд. евро или близо 16% от ПЧИ в столицата са в индустрията. По общ обем на ПЧИ другите центрове са далеч назад, като Пловдив, Варна и Бургас са в рамките на 1-2 млрд. евро. Различният профил на общините е видим в разбивката на инвестициите. Големите общини по морето привличат капитали в различни сектори, докато в Пловдив например са преобладаващо в индустрията. В периферията им обаче – например в община Марица до П
Броят на хората на един лекар може да се ползва за измерител на достъпността на здравни услуги, заедно с други индикатори.
Картата на заплатите* показва данни за средната брутна месечна заплата (в лева) на наетите лица в нефинансовите предприятия по общини за 2018 г. Данните потвърждават наблюдението, че общините с най-висока заплата в България не са задължително големите областни центрове. Лидерите по заплати остават сравнително малки общини, в които има големи предприятия – основно в енергетиката и добивната промишленост. Икономическите центрове, които имат развита индустрия в своята периферия също имат много сериозна „тежест” на картата.
В североизточните общини се регистрират най-много бракове - претеглени спрямо населението.
Високите заплати са в големите икономически центрове и тяхната периферия – особено периферните общини на София и Варна, в минната индустрия и съответно в малките общини от Средногорието, както и в общини с големи енергийни предприятия.
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) стартира уникална инициатива за разпространение, визуализация и анализ на общински данни. „265 истории за икономика” (www.265obshtini.bg) е дългосрочна инициатива на ИПИ, подкрепена от водещи български компании и сдружения на бизнеса, която цели да повиши знанието и разбирането за развитието на 265-те общини в България.