Картата визуализира дела на трайно безработните в периода от края на 2019 г. до последните налични данни и ясно демонстрира, че това явление е характерно, преди всичко, за Северна България, а почти половината общини, в които то нахвърля 8% от работната сила са съсредоточени в Северозапада.

Към средата на 2021 г. в пет общини – Хайредин, Ружинци, Димово, Якимово и Каолиново регистрираните безработни за над една година надхвърлят 20% от икономически активното население, а повече от 10% са те в 36 общини. От другата страна, с под 1% трайно безработни са 100 общини, без нито един – пет. Във водещите икономически центрове – София, Пловдив, Варна делът им е под 0,1%.

Влиянието на кризата върху трайната безработица е видимо в сравнението между равнището ѝ към края на 2019 и 2020 г., като то се е повишило в 117 общини, в 18 от тях – с над 1 процентен пункт. Към средата на 2021 г. броят на общините, в които индикаторът се е влошил спрямо предкризисното си ниво е нараснал на 131, a много от тези, при които се подобрява са с изначало високи равнища на трайна безработица и подобрението е логична стъпка в период на растеж, в какъвто се намира икономиката от 2021 г. В страната като цяло броят на безработните с над година регистрация се е повишил от 42,3 на 44,4 хиляди души.

Съдейки по данните, публикувани от Агенция по заетостта можем да заключим, че кризата не се е отразила съществено на трайната безработица в повечето региони, най-вече понеже регистрираните повишения не са особено високи. И към средата на 2021 г. този тип безработица остава локализирана най-вече в Северозападна и Североизточна България. Друг въпрос е обаче какъв е броят на трайно изпадналите от пазара на труда като цяло, нещо което данните на Агенция по заетостта не може да покажат.

Източник на данните:

Агенция по заетостта, изчисления на ИПИ