Картата визуализира дела на трайно безработните в периода от края на 2019 г. до последните налични данни и ясно демонстрира, че това явление е характерно, преди всичко, за Северна България, а почти половината общини, в които то нахвърля 8% от работната сила са съсредоточени в Северозапада.
Към средата на 2021 г. в пет общини – Хайредин, Ружинци, Димово, Якимово и
Каолиново регистрираните безработни за над една година надхвърлят 20% от
икономически активното население, а повече от 10% са те в 36 общини. От другата
страна, с под 1% трайно безработни са 100 общини, без нито един – пет. Във
водещите икономически центрове – София, Пловдив, Варна делът им е под 0,1%.
Влиянието на кризата върху трайната безработица е видимо в сравнението
между равнището ѝ към края на 2019 и 2020 г., като то се е повишило в 117
общини, в 18 от тях – с над 1 процентен пункт. Към средата на 2021 г. броят на
общините, в които индикаторът се е влошил спрямо предкризисното си ниво е
нараснал на 131, a много от
тези, при които се подобрява са с изначало високи равнища на трайна безработица
и подобрението е логична стъпка в период на растеж, в какъвто се намира
икономиката от 2021 г. В страната като цяло броят на безработните с над година
регистрация се е повишил от 42,3 на 44,4 хиляди души.
Съдейки по данните, публикувани от Агенция по заетостта можем да заключим,
че кризата не се е отразила съществено на трайната безработица в повечето
региони, най-вече понеже регистрираните повишения не са особено високи. И към
средата на 2021 г. този тип безработица остава локализирана най-вече в
Северозападна и Североизточна България. Друг въпрос е обаче какъв е броят на
трайно изпадналите от пазара на труда като цяло, нещо което данните на Агенция по заетостта не може да покажат.
- Източник на данните:
- Агенция по заетостта, изчисления на ИПИ