Население по самооценка на здравето, преброяване 2021 г.: Дял на населението в общината, което определя здравето си като „Добро“/„Много добро“, „Задоволително“, „Лошо“/“Много лошо“ и „Друго“. 

Като цяло повечето българи смятат, че са в добро здравословно състояние. Относителният дял на лицата, които определят здравето си като „добро“, е 45,7%, следвани от „много добро“ – 26,4% и „задоволително“ – 18,4%. Като „лошо“ и „много лошо“ оценяват здравето си съответно 3,8% и 0,8% от населението. Има разлики между жените и мъжете в самооценката на здравето, като мъжете имат по-висока и позитивна самооценка. Възрастта също оказва влияние, като с нейното увеличаване делът на оценката на здравето като „добро“ и „много добро“ спада.

Регионалният преглед[1] показва силна зависимост между самооценката на здравето и застаряването на населението по области и общини – в Северозападна и Североизточна България, както и в Западна България и област Ямбол делът на хората, определящи здравето си като „лошо“/“много лошо“, е най-голям (над 10% от населението). Има и изключения – например населението около Габрово и около Смолян не определя здравето си като лошо, независимо от по-високата степен на застаряване в тези области. В „добро“ или „много добро“ здраве са жителите на планинските области (Рила, Пирин и до известна степен Родопите), както и на областите в източната част на България – около морето.

Данните потвърждават и самооценката на населението за собственото здраве в последното изследване на доходите и условията на живот (EU–SILC). Можем да направим извод, че обективните показатели за функционирането на здравната система в България (най-вече данните за заболеваемост и смъртност) не се отразяват пряко върху възприемането на личното здраве, а по-силни фактори са възрастта и съответно – застаряването на населението.

Източник на данните:

НСИ, изчисления на ИПИ